Въздействието на окисляването на океана върху морските екосистеми и глобалния въглероден цикъл

Подкисляването се отнася до процеса на увеличаване на киселинността или концентрацията на водородни йони в разтвор. Това може да се случи чрез различни механизми, включително добавяне на киселини, освобождаване на базови йони или промени в температурата и рН.

В контекста на океанографията подкиселяването е основен проблем поради потенциалното му въздействие върху морските екосистеми и глобалния въглероден цикъл . Океаните абсорбират приблизително 25% от въглеродния диоксид (CO2), изпуснат в атмосферата чрез човешки дейности, като изгаряне на изкопаеми горива, което води до намаляване на рН на водата и става по-киселинна.

Това повишаване на киселинността може да има значителни последици за много морски организми, особено тези с черупки от калциев карбонат, като корали, миди и някои видове планктон. Тези организми разчитат на наличието на калциеви йони, за да изградят и поддържат черупките си, а повишаването на киселинността може да затрудни това за тях.

В допълнение към въздействието върху морските екосистеми, подкисляването на океана може да повлияе и на глобалния въглероден цикъл, като промени начина, по който въглеродът се съхранява и освобождава в океаните. Това може да има далечни последици за изменението на климата и цялостния въглероден баланс на Земята.

Като цяло подкисляването е сложен процес със значителни последици както за морските екосистеми, така и за глобалния въглероден цикъл. Разбирането на механизмите на подкиселяване и неговото въздействие върху океана е от решаващо значение за прогнозиране и смекчаване на неговите ефекти.