Детектафонът: Ранна версия на телефон за аудио откриване на дълги разстояния

Detectaphone е устройство, което се използва в началото на 20 век за откриване и запис на аудио сигнали на големи разстояния. По същество това беше ранна версия на телефон, но вместо да предава гласови сигнали по кабели, той използваше серия от клаксони и микрофони, за да улавя и усилва звуци от големи разстояния.

Детекторът е изобретен от човек на име Емил Берлинер, който е също така се смята за изобретяването на грамофона (първата практична технология за запис, базирана на диск). Детекторът е проектиран да се използва в ситуации, в които не е възможно или практично да се използва традиционен телефон, като например в отдалечени райони или на кораби в морето.

Устройството се състоеше от серия от клаксони и микрофони, които бяха свързани към записващо устройство , като фонограф. Когато микрофонът засече звук, той се усилва от клаксоните и се записва на фонографа. Полученият запис може да бъде възпроизведен по-късно, позволявайки на потребителя да чуе звука, който е бил засечен.

Детектафоните са били използвани за различни цели, включително военно наблюдение, правоприлагане и научни изследвания. Те бяха особено полезни в ситуации, когато беше важно да се откриват и записват звуци на големи разстояния, като например в ранните дни на авиацията, когато пилотите трябваше да комуникират с наземните екипажи от големи височини.

Днес детекторите вече не се използват по същия начин че са били в миналото, но технологията, която са използвали, е включена в съвременните комуникационни системи, като сателитни комуникации и безжични мрежи.