Документализъм: новаторското филмово движение, което улавя ежедневието

Документализмът е филмово движение, което се появява през 60-те и 70-те години на миналия век, особено в Европа и Латинска Америка. Той набляга на използването на реални хора и места, а не на актьори и декори, за разказване на истории, които са основани на ежедневието на обикновените хора. Документалистите често използват подход на летене по стената, при който камерата наблюдава събитията без намеса или коментар, позволявайки на субектите да говорят сами за себе си.

Документализмът се характеризира с фокуса си върху конкретното, конкретното и частното, а не на големи разкази или универсални истини. Той се стреми да улови сложността и богатството на човешкия опит в цялата му бъркотия и неяснота. Документалистите често изследват теми като социално неравенство, политическа репресия и лична борба, като използват комбинация от кадри от наблюдения и интервюта, за да създадат усещане за интимност и непосредственост.

Някои забележителни режисьори документалисти включват:

* Жан Руш и Едгар Морин (Франция)
* Алберто Кавалканти и Йорис Ивенс (Бразилия)
* Агнес Варда (Франция)
* Чезаре Заватини и Виторио Де Сика (Италия)
* Дзига Вертов (СССР)
* Джон Грирсън и Пол Рота (Обединеното кралство)

Документализмът е оказал значително влияние върху развитието на създаването на документални филми и неговият акцент върху реализма и техниката на наблюдение е вдъхновил много други стилове и подходи в рамките на жанра.