Дърмобранхиатни животни: дишане под вода с кожни хриле

Dermobranchiate (от гръцки "derma", което означава кожа и "branchia", което означава хриле) е термин, използван в зоологията, за да опише животно, което има кожни хриле или диша през кожата си. Този тип дишане се нарича кожно дишане.

При животните кожата служи като дихателен орган, позволявайки обмена на кислород и въглероден диоксид между околната среда и кръвния поток. Този процес е от съществено значение за водните животни, които нямат достъп до въздух, като риби, земноводни и някои влечуги.

Дермобранхиатните животни обикновено се срещат във водна среда, където използват кожата си, за да абсорбират кислород от околната вода. Кожата съдържа специализирани клетки, наречени сензорни органи, които помагат за откриване на промени в околната среда и регулиране на дишането.

Някои примери за дермобранхиатни животни включват:

1. Риби: Много видове риби имат кожни хриле, които им позволяват да дишат под вода. Тези хриле са изградени от тънки нишки тъкан, които извличат кислород от водата.
2. Земноводни: жабите и жабите имат кожни жлези, които произвеждат слуз, което им помага да дишат под вода. Кожата също така съдържа специализирани клетки, наречени „дихателни органи“, които им позволяват да обменят газове с околната среда.
3. Влечуги: Някои видове костенурки и крокодили имат кожни хриле, които им позволяват да останат потопени във вода за дълги периоди от време.
4. Насекоми: Някои насекоми, като паяка гмуркащ звънец, имат кожни хриле, които им позволяват да дишат под вода. Тези хриле са изградени от специализирани клетки, които извличат кислород от водата.

Като цяло, дермобранхиалните животни са развили уникални адаптации, които им позволяват да оцеляват във водна среда без достъп до въздух.