Забравената империя на Тангут: средновековна държава в Северозападен Китай

Тангут (китайски: 唐ût; пинин: tángūt) е средновековна държава, съществувала от 10-ти до 13-ти век в днешния северозападен Китай и провинция Гансу. Народът Тангут е бил тибето-бирманска етническа група, която е говорела език, близък до съвременния тибетски и бирмански.

Империята Тангут, известна още като Западна Ся (китайски: 西夏; пинин: xīxià), е създадена през 982 г. от н. е. от император Тайзонг от Тангут, който обяви независимост от династията Северна Сун. Империята достига своя връх по време на управлението на император Ренцонг от Тангут (1028-1063 г. сл. Хр.), когато контролира обширна територия, простираща се от съвременната провинция Гансу до части от днешния Синдзян и Вътрешна Монголия.

Империята Тангут е известна с неговата уникална култура, която смесва елементи от тибетския будизъм, китайското конфуцианство и централноазиатските номадски традиции. Народът на Тангут е бил опитен в металообработването, тъкането и производството на хартия, а техните занаятчии са произвеждали сложни скулптури, картини и керамика.

Въпреки това, империята запада през 13 век поради вътрешни борби, монголски нашествия и фактори на околната среда като суша и глад. През 1227 г. сл. н. е. монголите под командването на Чингис хан завладяват Тангутската империя, отбелязвайки края на нейната независимост. Тангутският език и култура до голяма степен са изчезнали с времето, но тяхното наследство все още може да се види в архитектурата, изкуството и литературата на региона.