Забравеният термин "невротом" и неговото място в медицинската история

Невротомът е термин, въведен от френския невролог и психиатър Жан-Мартен Шарко в края на 19 век. Отнася се до специфичен тип истеричен симптом или синдром, който се характеризира с набор от физически симптоми, като парализа, слабост или изтръпване, които не се дължат на някаква скрита органична причина, а по-скоро се смята, че са резултат от психологически фактори , като стрес, безпокойство или травма.

Терминът "невротом" идва от гръцките думи "neuron", което означава "нерв", и "tomia", което означава "рязане". Използван е от Шарко и други невролози от онова време, за да опишат начина, по който се смята, че истеричните симптоми са „изрязани“ или локализирани в определени области на тялото, като ръката или крака.

Невротомът вече не е широко приет медицински термин и до голяма степен е заменен от по-модерни разбирания за психологически и неврологични разстройства. Въпреки това, той остава интересна историческа бележка под линия и напомняне за еволюиращия характер на медицинските знания и разбиране във времето.