Земеделие на открито: плюсове, минуси и устойчиви практики

Земеделието на открито се отнася до вид селскостопанска практика, при която културите се отглеждат на големи, открити площи без никакви граници или жив плет. Този тип земеделие често се свързва с широкомащабно търговско земеделие и обикновено се среща в равнинен или леко наклонен терен.

За разлика от селското стопанство в затворени полета, където културите се отглеждат в по-малки, затворени площи, селското стопанство на открито позволява по-ефективно използване на машини и работна ръка, както и по-лесен достъп до нивите за жътва и поддръжка. Въпреки това, той може да бъде и по-податлив на ерозия на почвата и изчерпване на хранителните вещества поради липсата на граници и жив плет.

Някои често срещани примери за култури на открито включват царевица, соя, пшеница и слънчоглед. Тези култури често се отглеждат с помощта на големи машини, като трактори и комбайни, и обикновено се събират с помощта на специализирано оборудване.

Земеделието на открито е доминираща земеделска практика в много части на света, особено в Съединените щати, Канада и Европа. Въпреки това, той също е критикуван за въздействието си върху околната среда, включително ерозия на почвата, замърсяване на водата и загуба на биологично разнообразие. В резултат на това някои фермери се обръщат към по-устойчиви земеделски практики, като биологично земеделие и агролесовъдство, които могат да помогнат за смекчаване на тези отрицателни ефекти.