Идеалът на Бодхисатва в будизма: състрадание, мъдрост и безкористност

Бодхисатва е санскритски термин, който се отнася до същество, което е постигнало високо ниво на духовна реализация и просветление, но избира да остане в света, за да помогне и на другите да постигнат просветление. В будизма бодхисатва е някой, който е достигнал етапа на Буда, но забавя собственото си влизане в Нирвана, за да помогне на другите да постигнат просветление.
Бодхисатвите често са изобразявани като състрадателни същества, които работят неуморно, за да облекчат страданието на всички живи същества. За тях се казва, че притежават голяма мъдрост, смелост и безкористност и са почитани заради способността си да напътстват другите по пътя към просветлението. В махаяна будизма идеалът на бодхисатва се счита за крайната цел на духовния практикуващ, тъй като представлява върха на състраданието, мъдростта и безкористността.
В теравада будизма концепцията за бодхисатва не се признава и фокусът е върху индивидуално просветление, вместо да помага на другите да постигнат просветление. Идеята за бодхисатва обаче е оказала влияние в Махаяна будизма, особено в традицията на Чистата земя, където целта е да се преродиш в Чистата земя, царство на просветление и блаженство, и да помагаш на другите да постигнат същата цел.
In обобщение, бодхисатва е същество, което е постигнало високо ниво на духовна реализация, но избира да остане в света, за да помага на другите да постигнат просветление, представлявайки върха на състраданието, мъдростта и безкористността в будистката философия.