Историята на окови: Разбиране на еволюцията на ограниченията за затворници

Оковите са вид принуда или окови, които са били използвани в миналото за задържане или окуцане на затворници, особено тези, които са смятани за опасни или за избягване на рискове. Самият термин „окови“ се отнася до верига или окови, използвани за връзване или ограничаване на движението на някого.

В контекста на наказателното правосъдие, оковите обикновено се използват, за да попречат на затворниците да избягат или да причинят вреда, докато са били транспортирани или държани в ареста. Те можеха да приемат различни форми, като например железа за крака, белезници или вериги, които бяха прикрепени към тялото или крайниците на затворника.

Оковите бяха използвани често през 18-ти и 19-ти век, но употребата им намаля през 20-ти век като по-хуманни и ефективни методи на лишаване от свобода бяха разработени. Днес оковите вече не се използват в повечето страни и до голяма степен се смятат за реликва от по-брутален и наказателен подход към наказателното правосъдие.