Какво е недопустимо доказателство по правен казус?

В контекста на правен казус „недопустимо“ се отнася до доказателства, които не могат да бъдат представени или разгледани в съда, тъй като не отговарят на законовите изисквания за допустимост.

Има няколко причини, поради които доказателствата могат да се считат за недопустими, включително:

1. Уместност: Доказателствата може да не са от значение за конкретния случай.
2. Слухове: Доказателствата може да се основават на информация от втора ръка или слухове, а не на пряко свидетелство.
3. Липса на надеждност: Доказателството може да е ненадеждно или ненадеждно, като например свидетел с история на нечестност или пристрастност.
4. Привилегия: Доказателствата могат да бъдат защитени от правна привилегия, като например комуникация между адвокат и клиент или поверителна медицинска информация.
5. Правило за най-добро доказателство: Доказателството може да не е оригиналният документ или предмет, а по-скоро негово копие или версия от слухове.
6. Удостоверяване: Доказателството може да не може да бъде удостоверено или доказано, че е това, за което се твърди, че е.
7. Водещ въпрос: Доказателството може да е резултат от водещ въпрос, който е въпрос, който подсказва отговора или е формулиран по начин, който влияе върху отговора на свидетеля.
8. Спекулации: Доказателствата може да се основават на спекулации или предположения, а не на факти.

Ако доказателствата се считат за недопустими, те не могат да бъдат използвани в подкрепа на тезата на дадена страна или да опровергаят тезата на противната страна. Съдът може да изключи доказателствата изцяло или да ограничи използването им за определени конкретни цели.