Какво е стентиране? Процедура, видове, ползи и рискове

Стентирането е медицинска процедура, използвана за отваряне на запушени или стеснени кръвоносни съдове в тялото. Това включва поставяне на малка мрежеста тръба, наречена стент, в засегнатия съд, за да го поддържа отворен и да подобри кръвния поток.
Стентовете обикновено са изработени от метал или пластмаса и се предлагат в различни размери и форми в зависимост от местоположението и размера на запушването. Те могат да се използват за лечение на различни състояния, включително коронарна артериална болест, периферна артериална болест и стеноза на бъбречната артерия.
По време на процедурата се прави малък разрез на крака или ръката и се поставя катетър (тънка, гъвкава тръба) се вкарва в засегнатия кръвоносен съд. Катетърът се насочва през тялото с помощта на технология за рентгенови изображения, докато достигне запушването. След като е там, стентът се разгръща и разширява, за да отвори кръвоносния съд.
Стентирането може да се извърши при локална анестезия или седация, в зависимост от сложността на процедурата и цялостното здраве на пациента. След процедурата може да се наложи пациентите да приемат лекарства, за да предотвратят образуването на кръвни съсиреци и да намалят възпалението.
Има различни видове налични стентове, включително:
1. Голи метални стентове: Това са най-често срещаният тип стентове и са направени от метал. Те са по-евтини от други видове стентове, но е по-вероятно да причинят образуване на белези в кръвоносния съд.
2. Стентове, излъчващи лекарства: Тези стентове са покрити с лекарство, което помага да се предотврати образуването на белези и намалява риска от образуване на кръвни съсиреци. Те са по-скъпи от голите метални стентове, но е доказано, че са по-ефективни за подобряване на резултатите за пациентите.
3. Биорезорбируемо съдово скеле: Тези стентове са направени от биоразградим материал, който се абсорбира от тялото с течение на времето. Те са предназначени да осигурят подкрепа на кръвоносния съд, като същевременно насърчават заздравяването и възстановяването на съдовата тъкан.
4. Покрити стентове: Тези стентове имат специално покритие или покритие, което помага да се предотврати образуването на кръвни съсиреци върху повърхността на стента.
Ползите от стентирането включват:
1. Подобрен кръвен поток: Стентирането може да помогне за подобряване на кръвния поток през засегнатия кръвоносен съд, намалявайки симптоми като болка в гърдите или слабост в краката.
2. Намален риск от инфаркт или инсулт: Чрез отваряне на запушени кръвоносни съдове стентирането може да намали риска от инфаркт или инсулт.
3. Минимално инвазивна процедура: Стентирането обикновено се извършва през малък разрез, което го прави минимално инвазивна процедура с по-малък риск от усложнения в сравнение с операцията на открито сърце.
4. Бързо време за възстановяване: Пациентите, подложени на стентиране, често изпитват бързо време за възстановяване, като много хора могат да се върнат към нормалните си дейности в рамките на няколко дни.
Въпреки това, има и потенциални рискове и усложнения, свързани със стентирането, включително:
1. Кръвни съсиреци: Стентовете могат да увеличат риска от образуване на кръвни съсиреци в засегнатия кръвоносен съд.
2. Рестеноза: Кръвоносният съд може да се запуши отново с течение на времето, което изисква допълнително лечение.
3. Инфекция: Както при всяка медицинска процедура, има риск от инфекция при стентиране.
4. Алергична реакция към контрастно багрило: Някои пациенти може да получат алергична реакция към контрастното багрило, използвано по време на процедурата.
Важно е пациентите да обсъдят рисковете и ползите от стентирането със своя лекар, преди да се подложат на процедурата. Решението да се подложи на стентиране ще зависи от тежестта на запушването, общото здравословно състояние на пациента и други фактори.