Клептисткото движение: социален и политически феномен в Гърция през късния османски период

Клефтизмът (на гръцки: κλεφτισμός, „кражба“) е социално и политическо движение, което се появява в Гърция през късния османски период, особено през 18-ти и началото на 19-ти век. Характеризираше се с мрежа от въоръжени банди, известни като клепти (на гръцки: κλεφτές), които действаха в селските райони и се занимаваха с различни форми на бандитизъм, като грабежи, изнудване и отвличане с цел откуп.

Клефтите често се разглеждаха като форма на съпротива срещу османските власти, управлявали Гърция от 15 век. Те също така са били разглеждани като символ на гръцката национална идентичност и предизвикателство към авторитета на Османската империя. Движението не беше ограничено до Гърция, но съществуваше и в други части на Балканите, като България и Сърбия.

Клефтизмът беше не само престъпна дейност, но и социален и политически феномен, който отразяваше бедността, неравенството и политическата нестабилност на времето . Много клефти са били селяни, които са били принудени да извършват бандитизъм поради икономически затруднения или политическо преследване. Други бяха бивши войници или наемници, които се бяха обърнали към престъпността като начин да си изкарват прехраната.

Движението залязва в средата на 19 век с установяването на независима Гърция и модернизирането на икономиката и институциите на страната. Въпреки това, наследството на клептизма продължава да се усеща в гръцката популярна култура, където често се романтизира като символ на съпротива и национална идентичност.