Мутационизъм: Теорията от началото на 20-ти век, която оформи нашето разбиране за еволюцията
Мутационизмът е теория в биологията, популярна в началото на 20 век. Това предполага, че мутациите или промените в ДНК последователността на даден организъм са основният източник на нови видове. Според тази теория мутациите могат да доведат до значителни промени във физическите и поведенческите характеристики на даден организъм, което в крайна сметка може да доведе до формирането на нов вид.
Мутационният подход е разработен като алтернатива на традиционния възглед за еволюцията, който подчертава ролята на на естествения подбор при формирането на разнообразието на живота на Земята. Въпреки че естественият подбор все още е широко признат като ключов двигател на еволюцията, мутацията подчертава значението на генетичната вариация в генерирането на суровия материал за еволюционна промяна.
Един от ключовите поддръжници на мутацията беше генетикът Уилям Бейтсън, който въведе термина "мутация" през 1902 г., за да опише внезапните и наследствени промени, които той наблюдава в растенията и животните. Бейтсън вярва, че мутациите са основният източник на нови видове и че те могат да се появят чрез различни механизми, включително спонтанни мутации, хибридизация и влиянието на околната среда.
Мутационизмът също е повлиян от работата на Грегор Мендел, който открива закони за наследяване, които управляват как чертите се предават от едно поколение на следващо. Работата на Мендел показа, че генетичната информация се наследява по предсказуем начин, което осигури основа за разбирането как мутациите могат да доведат до образуването на нови видове.
Докато мутацията беше важна теория в началото на 20-ти век, тя до голяма степен беше заменена от съвременната синтез на еволюцията, който съчетава идеите на естествения подбор и генетиката, за да обясни многообразието на живота на Земята. Идеята обаче, че мутациите играят ключова роля в генерирането на суровия материал за еволюционна промяна, остава важна част от съвременната еволюционна теория.