Отключване на иновациите с екстра-аналогично разсъждение

Екстрааналогичното разсъждение е вид разсъждение, което надхвърля наличните аналогии или сравнения, за да направи аргумент или да направи заключение. Това включва използване на нови или новаторски идеи, вместо да се разчита единствено на установени модели или прецеденти.

При правните разсъждения, например, съдиите могат да използват извънаналогични разсъждения, когато няма пряко приложим закон или прецедент, който да ръководи решението им. Те могат да търсят други области на правото, социални норми или дори личен опит, за да информират преценката си и да направят решение, което е честно и справедливо.

В научните разсъждения изследователите могат да използват извънаналогични разсъждения, за да предложат нови теории или модели, които надхвърлят съществуващите данни или установени теории. Те могат да черпят от аналогии от други области, като математика или философия, за да разработят новаторски решения на сложни проблеми.

Като цяло екстрааналогичните разсъждения включват използване на креативност и въображение, за да се мисли извън кутията и да се измислят нови решения на проблеми, които не могат да бъдат решен само чрез традиционно аналогово разсъждение.