Отключване на тайните на епохата на енеолита: ключов момент в човешката история

Енеолитът се отнася до период от праисторията, който обхваща от края на горния палеолит до началото на неолита, характеризиращ се с използването на микролити и други малки каменни инструменти. Терминът е измислен от френския археолог Анри Брой през 20-те години на миналия век и произлиза от гръцките думи „aeneon“, което означава „скорошен“ и „lithos“, което означава „камък“.

Смята се, че енеолитният период е започнал около 10 000 г. пр.н.е. продължило до около 6500 г. пр.н.е. През това време хората започнали да използват по-сложни инструменти и оръжия, направени от малки камъни, като кремък и обсидиан. Тези инструменти често се изработват с помощта на техника, наречена „microlithing“, при която малки парчета камък се прикрепват към по-голям инструмент или оръжие, за да се увеличи неговата ефективност.

Ериодът на енеолита видя развитието на нови технологии и културни иновации, като използването на кост и еленов рог за инструменти и оръжия, създаването на лични орнаменти и появата на по-сложни социални структури. Краят на Енеолитния период бележи началото на Неолитната революция, когато хората започват да опитомяват растения и животни и да установяват постоянни селища.

Като цяло, Енеолитният период представлява значителна повратна точка в човешката история, тъй като през него преминава преходът от номадско, начин на живот от ловец-събирач към такъв, който е по-уседнал и земеделски.