Очарователната история и възраждането на пианола, самосвирещото пиано

Pianola, известно още като пиано за играчи, е самостоятелно свирещо пиано, което използва система от ролки, за да възпроизведе звука на изпълнение на живо. Ролките съдържат перфорации, които съответстват на специфични ноти и ритми и се четат от механизъм вътре в пианото. Докато се свирят ролките, чукчетата удрят струните, за да произведат звука на музиката.
Историята на пианолата датира от края на 19-ти век, когато изобретателят и пианистът Едуин Скот Вотей създава първото самостоятелно свирещо пиано. Въпреки това, едва в началото на 20-ти век технологията става широко достъпна и популярна. През това време пианолите бяха обичайна гледка в домовете и обществените пространства, осигурявайки забавление за хора, които сами не можеха да свирят на пиано.
Пианолата преживя възраждане на популярността си през 50-те и 60-те години, благодарение на усилията на колекционери и ентусиасти, които запазиха и възстанови тези инструменти. Днес пианолите са много търсени както от колекционери, така и от музиканти и се считат за важна част от музикалната история.
Pianola се използва и като термин за описание на самите музикални ролки, които могат да бъдат намерени в различни стилове и жанрове, от класическа до джаз и популярна музика. Тези ролки често са високо ценени от колекционери и могат да достигнат високи цени на търг.