Противоречивата история на напалмовите оръжия

Напалмът е вид запалително оръжие, използвано по време на Втората световна война и войната във Виетнам. Това е смес от бензин и сгъстител, като сапун или каучук, който полепва по повърхностите и гори при много високи температури. Когато бъде изпуснат от самолет или друга система за доставка, той може да предизвика пожар, който е труден за гасене и може да причини тежки изгаряния и щети на конструкциите и околната среда.
Напалмът е използван за първи път през Втората световна война от армията на Съединените щати, особено по време на Тихоокеанската кампания срещу Япония. Използван е за нападение на вражески позиции и инсталации, като летища и градове, а също и за прочистване на райони в джунглата от вражески сили. Използването на напалм през Втората световна война беше противоречиво, тъй като причини значителни цивилни жертви и щети на инфраструктурата.
Във войната във Виетнам напалмът беше използван широко както от армията на Съединените щати, така и от южновиетнамските военни за атака на вражески позиции и села. Използването на напалм във Виетнам беше силно противоречиво, тъй като причини широко разпространени цивилни жертви и щети на инфраструктурата и често се използваше заедно с други оръжия, като Agent Orange, което имаше дълготрайни последици за околната среда и здравето.
Използването на напалмът е критикуван за безразборния си характер, тъй като може да причини значителни вреди на цивилни граждани и околната среда, и е забранен от международното хуманитарно право. Някои страни обаче все още произвеждат и използват напалм и продължават усилията за забрана на употребата му в световен мащаб.