Разбиране на аблативния падеж и аблаут в езика

Аблатив е граматически термин, който се отнася до тип падеж или словоформа, използвани в някои езици, включително немски и латински. В тези езици аблативният падеж се използва за обозначаване на средствата, чрез които се извършва дадено действие, или началната или пристигащата точка за действие.

На немски аблативният падеж обикновено се използва след определени глаголи, като например "gehen" ( да отида) или „kommen“ (да дойда), за да укажат посоката на движение или началната точка на действие. Например:

* Ich gehe nach Hause. (Отивам си у дома.)
* Er kommt aus Berlin. (Той идва от Берлин.)

В латински аблативният падеж се използва за обозначаване на средствата, чрез които се извършва дадено действие, или точката на отпътуване или пристигане на дадено действие. Използва се и за обозначаване на обекта на предлог. Например:

* Agamus pecuniam. (Нека купим пари.)
* Ego amo libros. (Обичам книгите.)

Терминът "ablaut" произлиза от латинската дума "ablatum", която означава "отнесен". Използва се за описание на звуковата промяна, която се случва в някои езици, включително немски и английски, където протоиндоевропейското *b- се превръща в *p- или *t- в определени контексти. Тази промяна на звука е известна като закон на Грим.

Например, на немски език думата "баща" (Vater) произлиза от протоиндоевропейския корен *ph2ter-, който става *pater- на латински и *vater- на немски . Тази промяна е пример за аблаут.