Разбиране на Алджама: Сложната история на неарабските мюсюлмани, приемащи арабската култура и език

Алджама (също изписван aljamía или alxarq) е термин, използван в арабскоговорящия свят за обозначаване на неарабски мюсюлманин, който е приел арабския като свой език и култура. Думата произлиза от арабския корен „al-j-m“, което означава „събирам“ или „обединявам“.

В контекста на ислямската история алджама се отнася до процеса на асимилация на неарабските мюсюлмани в арабската култура и общество , особено през ранните дни на исляма, когато Арабският полуостров беше центърът на ислямския свят. Неарабските мюсюлмани, които са приели арабския като свой език и култура, се считат за част от уммата (глобалната мюсюлманска общност) и им е предоставен равен статут с арабските мюсюлмани.

С течение на времето обаче терминът алджама придобива по-негативна конотация, тъй като се свързва с идеята за културна асимилация и загуба на местната идентичност. В някои случаи неарабските мюсюлмани, които са приели арабския като свой език и култура, се смятат за изоставили собственото си културно наследство и традиции в полза на „изкуствена“ или „наложена“ арабска идентичност.

Днес терминът алджама все още се използва в някои контексти да се отнасят до процеса на културна асимилация и приемането на арабския като втори език, но също така се признава като сложен и многостранен феномен, който отразява разнообразния опит и произход на мюсюлманските общности по света.