Разбиране на алкалиметрията: Измерване на алкална концентрация в разтвори

Алкалиметрията е техника, използвана за измерване на концентрацията на алкали (основа) в разтвор. Това включва добавяне на известно количество силна киселина към разтвора и след това измерване на количеството основа, което се консумира от киселината. Количеството консумирана основа е право пропорционално на концентрацията на основата в първоначалния разтвор.

Най-разпространеният метод за алкално измерване е титруването на основа със силна киселина, като солна киселина (HCl) или сярна киселина (H2SO4). При този процес известен обем от киселината се добавя към алкалния разтвор и точката, в която реакцията е завършена (т.е. рН достига определена стойност) се определя с помощта на рН метър или друг метод. Обемът киселина, необходим за достигане на тази точка, е право пропорционален на концентрацията на основата в първоначалния разтвор.

Алкалиметрията обикновено се използва в аналитичната химия за определяне на концентрацията на основа в проба, като например при анализ на вода или биологичен течности. Използва се и в производството на различни химикали и фармацевтични продукти, където е важно да се контролира концентрацията на алкали в крайния продукт.