Разбиране на антипапите в католическата църква

Антипапа е термин, използван в католическата църква, за да опише човек, който твърди, че е папа, но не е признат за такъв от мнозинството от църквата. Това може да се случи по различни причини, като оспорвани избори, кандидат, който не е легитимно ръкоположен, или разкол в Църквата.

В историята е имало няколко случая на антипапи, включително:

1. Анаклет II (1130-1138): По време на понтификата на папа Каликст II съперничеща фракция избра антипапа на име Анаклет II, който беше подкрепен от императора на Свещената Римска империя Лотар III.
2. Виктор IV (1159-1164): След смъртта на папа Адриан IV група кардинали избират Виктор IV за папа, но той не е признат от мнозинството от Църквата.
3. Пасхал III (1164-1168): Виктор IV умира през 1164 г. и е наследен от Пасхал III, който също не е признат за папа от мнозинството от Църквата.
4. Александър III (1159-1181): По време на понтификата на Александър III има няколко антипапи, включително Луций III, който е подкрепян от императора на Свещената римска империя Фридрих I.
5. Йоан XXIII (1410-1415): Този антипапа е избран по време на Западната схизма, период на разделение в Църквата, продължил от 1378 до 1417 г. Той не е признат за папа от мнозинството от Църквата.
6. Бенедикт XIII (1394-1423): Друг антипапа, който се появява по време на Западната схизма, той е подкрепен от крал Мартин I от Сицилия и кардинал легат Пиер дьо ла Шапел.
7. Климент VIII (1423-1429): Този антипапа е избран след смъртта на Бенедикт XIII, но не е признат за папа от мнозинството на Църквата.

Важно е да се отбележи, че Католическата църква има процес за разрешаване на спорове относно изборите за папи и разглеждане на твърдения на антипапи. Процесът обикновено включва разследване на валидността на избора и квалификацията на кандидата и може да включва намесата на съвет или други църковни власти.