Разбиране на биотерапията: видове, ползи и рискове

Биотерапията, известна още като имунотерапия, е вид лечение на рак, което използва собствената имунна система на тялото за борба с рака. Действа чрез стимулиране или засилване на способността на имунната система да разпознава и атакува раковите клетки.
Има няколко различни вида биотерапия, включително:
1. Моноклонални антитела: Това са лабораторно произведени протеини, които се свързват със специфични протеини на повърхността на раковите клетки, като помагат на имунната система да разпознае и атакува клетките. Примерите включват ритуксимаб (Rituxan) и трастузумаб (Herceptin).
2. Инхибитори на имунните контролни точки: Тези лекарства действат, като блокират протеини върху имунните клетки, които обикновено им пречат да атакуват раковите клетки. Примерите включват пембролизумаб (Keytruda) и ниволумаб (Opdivo).
3. Ваксини срещу рак: Това са ваксини, които са предназначени да стимулират имунната система да разпознава и атакува раковите клетки. Примерите включват sipuleucel-T (Provenge) и CimaVax-EGF.
4. Адоптивна Т-клетъчна терапия: Това е форма на биотерапия, при която имунните клетки, наречени Т-клетки, се отстраняват от тялото на пациента, модифицират се в лаборатория, за да разпознават и атакуват раковите клетки, и след това се инфузират отново в пациента. Примерите включват Т-клетъчна терапия с химерен антигенен рецептор (CAR) и Т-клетъчна рецепторна (TCR).
Биотерапията може да се използва за лечение на широк спектър от ракови заболявания, включително рак на гърдата, рак на белия дроб, меланом и други. Често се използва в комбинация с други лечения, като химиотерапия или лъчева терапия, и може да се прилага в различни форми, включително интравенозно, чрез инжекция или през вена.
Ползите от биотерапията включват:
1. Насочено лечение: Биотерапията може да бъде насочена към специфични протеини върху раковите клетки, намалявайки увреждането на здравите клетки.
2. Подобрени нива на отговор: Биотерапията може да стимулира имунната система да разпознава и атакува раковите клетки по-ефективно от традиционната химиотерапия.
3. Увеличено време за оцеляване: Биотерапията може да подобри времето за оцеляване при някои пациенти с определени видове рак.
4. Намалени странични ефекти: Биотерапията може да има по-малко странични ефекти от традиционната химиотерапия, тъй като е насочена към специфични протеини върху раковите клетки, а не към всички бързо делящи се клетки.
5. Потенциал за дългосрочна ремисия: Някои биотерапии, като CAR Т-клетъчната терапия, имат потенциала да постигнат дългосрочна ремисия при някои пациенти.
Въпреки това, има и потенциални рискове и странични ефекти, свързани с биотерапията, включително:
1. Имунно-свързани нежелани събития (irAEs): Биотерапията може да причини имунно-свързани странични ефекти, като кожен обрив, умора и диария, както и по-тежки реакции като възпаление на органи или тъкани.
2. Освобождаване на антиген: Биотерапията може да предизвика освобождаване на антигени от раковите клетки, което води до имунен отговор, който може да бъде вреден за здравите клетки.
3. Синдром на освобождаване на цитокини (CRS): Биотерапията може да предизвика освобождаване на цитокини, които са протеини, които могат да причинят възпаление и други странични ефекти.
4. Синдром на туморен лизис: Биотерапията може да причини бърза смърт на ракови клетки, което води до освобождаване на клетъчно съдържание в кръвния поток и потенциално причинява усложнения като увреждане на бъбреците или сърдечни аритмии.
Като цяло биотерапията е обещаваща възможност за лечение на много пациенти с рак, но също така може да има потенциални рискове и странични ефекти, които трябва да бъдат внимателно управлявани от доставчиците на здравни услуги.