Разбиране на диспареунията: причини, симптоми и възможности за лечение

1. Дефиниция на диспареуния Диспареунията е състояние, при което индивидът изпитва болка или дискомфорт по време на сексуална активност, особено по време на проникване. Болката може да бъде повърхностна или дълбока и може да бъде локализирана в определена област или широко разпространена. Диспареунията може да засегне както мъжете, така и жените, въпреки че е по-често при жените.
2. Видове диспареуния
Има няколко вида диспареуния, включително:

a. Вулводиния: Това е състояние, при което вулвата, включително срамните устни, клитора и вагиналния отвор, е болезнена по време на сексуална активност.

b. Вестибулодиния: Това е състояние, при което вестибюлът, областта около отвора на влагалището, е болезнен по време на сексуална активност.

c. Диспареуния поради дисфункция на тазовото дъно: Това е състояние, при което мускулите и тъканите в тазовото дъно не функционират правилно, което води до болка по време на сексуална активност.

d. Диспареуния поради цервикална стеноза: Това е състояние, при което шийката на матката е тясна или стегната, което прави проникването болезнено.

. Диспареуния поради вагинална атрофия: Това е състояние, при което вагината е тънка и суха, което прави проникването болезнено.

3. Причини за диспареуния. Има няколко потенциални причини за диспареуния, включително:

a. Хормонални промени: Промените в нивата на хормоните, като тези, които се появяват по време на менопауза или бременност, могат да доведат до диспареуния.

b. Вагинална сухота: Липсата на естествено смазване може да направи проникването болезнено.

c. Дисфункция на тазовото дъно: Отслабените или стегнати мускули на тазовото дъно могат да доведат до болка по време на сексуална активност.

d. Инфекция: Гъбичните инфекции, бактериалната вагиноза и други инфекции могат да причинят болка по време на сексуална активност.

. Кожни заболявания: състояния като екзема, псориазис и склерозен лишей могат да причинят болка по време на сексуална активност.

f. Травма: Физическа или емоционална травма може да доведе до диспареуния.

g. Лечение на рак: Лъчетерапията и някои химиотерапевтични лекарства могат да увредят тазовата област и да доведат до диспареуния.

4. Симптоми на диспареуния. Симптомите на диспареуния могат да варират в зависимост от основната причина, но могат да включват:

a. Болка по време на сексуална активност

b. Болка или дискомфорт по време на проникване

c. Болка или дискомфорт по време на други дейности като поставяне на тампон или преглед на таза. Зачервяване или подуване в областта на гениталиите. Секреция или кървене

f. Сърбеж или усещане за парене

g. Дискомфорт или болка по време на уриниране

5. Диагностика на диспареуния
Диагностицирането на диспареуния обикновено включва задълбочена медицинска история и физикален преглед, както и всички необходими диагностични тестове като:

a. Преглед на таза: Лекарят ще прегледа вулвата, вагината и областта на таза, за да провери за признаци на инфекция или възпаление.

b. Цитонамазка: Взима се проба от клетки от шийката на матката, за да се провери за някакви анормални клетки.

c. Култури: Могат да се вземат тампони или проби, за да се провери за инфекции като бактериална вагиноза или гъбични инфекции.

d. Образни тестове: Може да се използва ултразвук или ядрено-магнитен резонанс, за да се изключат други състояния, които може да причиняват болката.

6. Лечение на диспареуния. Лечението на диспареуния ще зависи от основната причина, но може да включва:

a. Медикаменти: Противогъбични лекарства, антибиотици или хормонални кремове могат да бъдат предписани за лечение на инфекции или хормонален дисбаланс.

b. Упражнения за тазовото дъно: Упражнения като Кегел могат да помогнат за укрепване на мускулите на тазовото дъно и да облекчат болката по време на сексуална активност.

c. Вагинални овлажнители: Вагиналните овлажнители без рецепта могат да помогнат за намаляване на вагиналната сухота и болка по време на сексуална активност.

d. Лубриканти: Лубрикантите на водна или силиконова основа могат да помогнат за намаляване на триенето и болката по време на сексуална активност.

. Сексуална терапия: Сексуалният терапевт може да помогне на индивиди и двойки да се справят с всякакви психологически проблеми или проблеми във взаимоотношенията, които могат да допринесат за диспареуния.

f. Хирургия: В някои случаи може да се наложи операция за лечение на основни заболявания като дисфункция на тазовото дъно или вагинална атрофия.

7. Предотвратяване на диспареуния
Предотвратяването на диспареуния не винаги е възможно, но има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети, за да се намали рискът от развитие на състоянието, включително:

a. Практикуване на безопасен секс: Използването на презервативи и други форми на бариерна защита може да помогне за намаляване на риска от инфекция и дразнене.

b. Поддържане на добра хигиена: Поддържането на гениталната област чиста и суха може да помогне за намаляване на риска от инфекция.

c. Избягване на дразнители: Избягването на продукти като душове, пудри и ароматизирани сапуни може да помогне за намаляване на риска от дразнене и алергични реакции.

d. Получаване на редовни прегледи: Редовните тазови прегледи и цитонамазки могат да помогнат за идентифициране на всички основни заболявания, които могат да допринесат за диспареуния.

. Общуване с вашия партньор: Откритата и честна комуникация с вашия партньор може да ви помогне да разберете нуждите и желанията на другия и да работите заедно, за да намерите решение на диспареунията.