Разбиране на значението на халифите в ислямската история

Халиф (/ˈk
lɪf/; арабски: خليفة khalīfah) е титла за водача на ислямската общност, традиционно политически и религиозен наследник на Мохамед. Халифатът е форма на управление, при която халифът служи както като главен изпълнителен директор, така и като духовен лидер на мюсюлманската общност.

Халифатът първоначално е създаден в ранните години на исляма и е премахнат през 20 век. По време на своето съществуване халифатът е бил основна сила в ислямския свят, като халифът е бил върховен водач на уммата (глобалната мюсюлманска общност). Халифът е бил отговорен за поддържането и спазването на ислямския закон, разрешаването на спорове и защитата на вярата срещу външни заплахи.

Титлата халиф е била използвана от различни мюсюлмански лидери през цялата история, но най-често се свързва с ранните халифи, които са били непосредствени наследници на Мохамед и изиграха значителна роля в оформянето на ранната ислямска общност. Халифатът е възроден в съвремието от някои мюсюлмански групи, които се стремят да възстановят институцията като обединяваща сила за глобалната мюсюлманска общност.