Разбиране на значението на хиджра в ислямската история

Хиджра (на арабски: هجرة) е ислямският термин за преселването или заминаването на пророка Мохамед (мир на праха му) от Мека в Медина през 622 г. от н.е. Това събитие бележи началото на ислямския календар и се счита за едно от най-значимите събития в ислямската история.

Причината за хиджра е преследването на мюсюлманите в Мека от племето Курайш, които се противопоставят на ученията на пророка Мохамед (мир на праха му). Пророкът (мир на праха му) и неговите последователи бяха подложени на различни форми на потисничество, включително икономически бойкоти, физически атаки и убийства на мюсюлмани.

В Медина Пророкът (мир на праха му) и неговите последователи намериха по-гостоприемен среда и те създават първата ислямска общност. Хиджра бележи началото на нова ера в ислямската история, тъй като Пророкът (мир на праха му) успя да установи по-официална система на управление и да разпространи ученията на исляма по-широко.

Хиджра се празнува от мюсюлманите всяка година на 18-ия ден от месец Мухарам, който е първият месец от ислямския календар. Празникът е известен като Eid al-Hijra или Eid al-Muharram и се наблюдава с молитви, проповеди и други религиозни дейности.