Разбиране на изгарянето и материалите, които подлежат на изгаряне

Изгарянето е процес на управление на отпадъците, който включва изгаряне на органични материали при високи температури за производство на енергия, като електричество или топлина. Терминът „изгарящи се“ се отнася до материали, които могат да бъдат изгорени в инсинератор за производство на енергия.

Примери за материали, които обикновено се считат за изгарящи, включват:

1. Твърди битови отпадъци (ТБО): Това включва битови отпадъци и други неопасни отпадъци, генерирани от жилищни, търговски и институционални дейности.
2. Промишлени отпадъци: Това включва отпадъци, генерирани от промишлени процеси, като производство и строителство.
3. Селскостопански отпадъци: Това включва остатъци от култури, животински тор и други органични материали, генерирани от селскостопански дейности.
4. Биомедицински отпадъци: Това включва медицински отпадъци, като игли, ръкавици и други материали, заразени с инфекциозни агенти.
5. Опасни отпадъци: Това включва материали, които са класифицирани като опасни съгласно федерални или щатски разпоредби, като химикали, пестициди и тежки метали.

Материалите, които не подлежат на изгаряне, включват:

1. Рециклируеми: Те трябва да бъдат отделени от останалия поток от отпадъци и изпратени в съоръжения за рециклиране вместо в инсинератори.
2. Компостируеми материали: Те трябва да се компостират, вместо да се изгарят, тъй като могат да осигурят ценни хранителни вещества за почвата и селското стопанство.
3. Токсични материали: Те трябва да се изхвърлят по безопасен и екологичен начин, като например чрез съоръжения за изхвърляне на опасни отпадъци.
4. Радиоактивни материали: С тях трябва да се борави и да се изхвърлят в съответствие с федералните и щатските разпоредби.

Като цяло, целта на изгарянето е да превърне нерециклируемите органични материали в енергия, като същевременно минимизира въздействието върху околната среда и максимизира ползите за общественото здраве и безопасност.