Разбиране на индулгенциите в католическата църква

Indulto е латинска дума, която е приета на английски като "индулгенция". В контекста на католическата църква индулгенцията е опрощаване на временното наказание поради грях. Това означава, че чрез застъпничеството на Църквата и заслугите на Христовата жертва, вярващите могат да бъдат освободени от бремето на временното наказание и да получат прошка за греховете си.

През Средновековието Църквата учи, че някои действия на преданост, като молитва за душите в чистилището или извършването на поклонения до светите места, може да спечели индулгенции, които биха намалили или премахнали времето, прекарано от човек в чистилището. Продажбата на индулгенции става обичайна практика, като Църквата ги предлага за продажба в замяна на финансови вноски или други форми на покаяние.

Злоупотребата с индулгенции е един от ключовите фактори, довели до протестантската реформация през 16 век. Протестантски реформатори като Мартин Лутер и Джон Калвин отхвърлиха идеята за индулгенции, твърдейки, че спасението може да бъде получено само чрез вяра в Христовата жертва, а не чрез добри дела или финансови дарения за Църквата. Католическата църква оттогава реформира своите учения относно индулгенциите и вече не ги продава за финансова печалба.