Разбиране на интериоризацията: Психологическият процес на включване на външни идеи в нашата представа за себе си

Интериоризацията е психологически процес, при който индивидът включва външни идеи, ценности или вярвания в собствения си вътрешен мироглед и самооценка. Това включва интегрирането на външни стимули в собствените мисли, чувства и поведение, създавайки чувство за собственост и интернализиране на възприетите идеи или ценности.

С други думи, интериоризирането е процесът на вземане на нещо, което е външно за себе си и създаване част от собствения си вътрешен опит, така че да стане основен аспект на собствената представа и мироглед. Това може да стане чрез социализация, образование, културни влияния или личен опит.

Например, някой, който е израснал в религиозна общност, може да интериоризира вярванията и ценностите на своята вяра, което ги прави неразделна част от собствената му идентичност и самооценка. По същия начин, някой, който научава ново умение или възприема нова перспектива чрез образование или обучение, може да интериоризира това знание и да го направи част от собственото си разбиране за себе си и света около него.

Интериоризацията може да бъде както положителна, така и отрицателна, в зависимост от природата на външните идеи или ценности, които са включени. Например, ако индивидът интериоризира вредни вярвания или поведения, като предразсъдъци или съмнение в себе си, това може да доведе до отрицателни последици за неговото психично здраве и благополучие. От друга страна, ако те интериоризират овластяващи вярвания и ценности, като самоувереност или състрадание, това може да доведе до личен растеж и положителни резултати.