Разбиране на кенозиса: Самоизпразването на Исус Христос

Кенозис (от гръцката дума κενωσις, което означава „изпразване“) е термин, използван в християнската теология, за да опише самоизпразването или смирението на Исус Христос. Отнася се до идеята, че Исус, като Божи Син, се е лишил от своите божествени сили и е приел човешка форма и ограничения, за да страда и да умре на кръста в името на спасението на човечеството.

Концепцията за кенозис се основава на няколко пасажа в Новия завет, включително Филипяни 2:6-8, където се казва: „Който, бидейки в образа на Бог, не смяташе за грабеж да бъде равен на Бога, но се обезслави и взе върху Него формата на слуга и беше направен по подобие на човеци: И като се намери в образа на човек, той смири себе си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръста.”

В този пасаж Исус е описан като като е бил „във формата на Бог“ (т.е. имащ същата природа и качества като Бог), но е избрал да се изпразни от тази слава и да приеме формата на човешко същество, подлагайки се на ограниченията и страданията на човешкия живот. Това самоизпразване се разглежда като необходима стъпка, за да може Исус да се идентифицира с борбите на човечеството и да принесе себе си в жертва за техните грехове.

Концепцията за кенозис е разработена и изследвана по различни начини в християнската теология и духовност , но остава централен аспект от християнското разбиране за мисията и посланието на Исус.