Разбиране на монофтонгизацията в еволюцията на английския език

Монофтонгизацията е процес, при който дифтонг (гласен звук, който се променя в рамките на една и съща сричка) се опростява до единичен гласен звук. Това може да се случи, когато двата елемента на дифтонга се произнасят по-близко един до друг или когато разграничението между двата елемента стане по-малко важно или се изгуби с течение на времето.

Например в староанглийския думата „прилеп“ се произнася с дифтонг /ai/ (като "окото" в "купувам"), но с течение на времето този дифтонг е монофтонгизиран и се превръща в единствен гласен звук /
/ (като "a" в "котка"). По подобен начин думата „хапка“ е имала дифтонг /ou/ (като „oo“ в „boot“), но това също е монофтонгизирано и сега се произнася с един гласен звук /oʊ/ (като „o“ “ в „go“).

Монофтонгизацията може да възникне по различни причини, включително промени в произношението, езиков контакт или просто естествената еволюция на езика с течение на времето. Това е често срещан процес в лингвистиката и може да се види в много езици в историята.