Разбиране на периода преди заточението в еврейската история

Терминът „преди изгнание“ се отнася до периода от време преди вавилонското изгнание, което се случи през 6 век пр.н.е. Този период включва царуването на царете на Юда и Израел, както и на пророците, които са живели и писали по това време.

В контекста на еврейската история периодът преди заточението започва с разделянето на царството на Соломон след неговата смърт , когато синът му Ровоам стана цар на Юда, а другият му син Йеровоам стана цар на Израел. Това събитие традиционно се датира около 930 г. пр.н.е. Периодът преди заточението завършва с вавилонското изгнание, което започва през 586 г. пр.н.е. и продължава 70 години.

През това време еврейският народ е бил подчинен на различни империи и царства, включително Неоасирийската империя и Нововавилонската империя. Много от събитията и фигурите от еврейската Библия, като пророците Исая, Йеремия и Езекиил, са живели и писали през този период. Периодът преди изгнанието е белязан от политическа нестабилност, религиозна реформа и възход на пророческото движение.