Разбиране на постграмотността: Промяна в културните ценности

Постграмотността се отнася до държава или общество, където по-голямата част от населението може да чете и пише, но където способността да го прави вече не предоставя социално предимство или статус. С други думи, постграмотността е общество, в което грамотността е широко разпространена, но не непременно ценена или привилегирована.

В постграмотното общество четенето и писането се разглеждат като основни умения, а не като маркери за интелигентност или изтънченост. Това може да се дължи на различни фактори, като наличието на информация чрез технологиите, упадъка на определени форми на писмена комуникация или промени в социалните норми и ценности.

Концепцията за постграмотност е предложена за първи път от литературния критик и учен, Джордж Щайнер в книгата си "Смъртта на трагедията" от 1994 г. Щайнер твърди, че възходът на средствата за масово осведомяване и упадъкът на традиционните форми на литература са довели до промяна в културните ценности, така че грамотността вече не се разглежда като ключов фактор при определяне на мястото в обществото.

Оттогава идеята за постграмотността е изследван от учени в различни области, включително образование, социология и културни изследвания. Някои твърдят, че постграмотността представлява нов етап в развитието на човешката комуникация, докато други я виждат като заплаха за традиционните форми на грамотност и интелектуално изследване.