Разбиране на самоосъждането: определение, примери и субективност

„Самоосъдим“ е прилагателно, използвано за описване на нещо, което е достойно за осъждане или критика, често защото се смята за погрешно или вредно.

Например, ако някой участва в поведение, което е саморазрушително или вредно за другите, той може да се каже, че е самоосъдителен. По същия начин, ако се установи, че дадена политика или практика е дискриминационна или несправедлива, тя може да бъде описана като самоосъдителна.

Терминът често се използва за изразяване на неодобрение или критика към нещо и може да се използва както във формален, така и в неофициален контекст. Важно е обаче да се отбележи, че терминът може да бъде и субективен и това, което един човек смята за самоосъдително, може да не се възприема като такова от други.