Разбиране на свръхактивността в мозъка: причини, ефекти и възможности за лечение

Свръхактивността се отнася до състояние на повишена активност или възбуда в мозъка, характеризиращо се с повишено нервно възбуждане и синхрон. Това може да се наблюдава в различни области на мозъка, включително префронталната кора, хипокампуса и сензорните кори. Свръхактивността е свързана с редица неврологични и психиатрични състояния, като епилепсия, шизофрения и разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD).

Свръхактивността може да се прояви по различни начини в зависимост от конкретната мозъчна област и състояние. Например в префронталния кортекс свръхактивността може да бъде свързана с импулсивност, хиперактивност и затруднено регулиране на емоциите. В хипокампуса свръхактивността може да допринесе за развитието на епизодични спомени и пространствена навигация. В сензорния кортекс свръхактивността може да доведе до свръхчувствителност към сензорни стимули и повишена реактивност към стресови или нови ситуации.

Свръхактивността често се изследва с помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI) или електроенцефалография (EEG), които позволяват на изследователите да измерват промените в невронната активност с течение на времето . Възможностите за лечение на свръхактивност зависят от основното състояние и могат да включват медикаменти, поведенческа терапия или комбинация от двете.