Разбиране на теорията на Stigler за фирмата: Когато фирмите действат срещу собствения си личен интерес
Stigler е термин, използван в икономиката, за да опише феномена на фирми или индивиди, участващи в поведение, което не е оптимално за техния личен интерес, а по-скоро в полза на другите. Това може да включва неща като свръхинвестиране в научноизследователска и развойна дейност, предоставяне на безплатни услуги или продукти или участие във филантропия. Терминът е измислен от икономиста Джордж А. Стиглър през 60-те години на миналия век.
Работата на Стиглър оспорва традиционния възглед за икономическата рационалност, който приема, че индивидите и фирмите винаги действат в собствения си интерес. Той твърди, че има ситуации, при които индивиди и фирми могат да се държат по начини, които не са оптимални за тях самите, а по-скоро в полза на другите. Това може да включва неща като:
1. Свръхинвестиране в научноизследователска и развойна дейност: Една фирма може да инвестира повече в научноизследователска и развойна дейност, отколкото е необходимо за постигане на настоящото ниво на производство, за да изгради база от знания, която ще бъде ценна в бъдеще.
2. Предоставяне на безплатни услуги или продукти: Фирмата може да предоставя безплатни услуги или продукти на определени клиенти, въпреки че би било по-изгодно да ги таксува. Това може да се направи, за да се изгради добра воля и да се създаде репутация за качество и надеждност.
3. Ангажиране с филантропия: Фирмата може да участва в благотворителни дейности или да дари пари на организации с нестопанска цел, въпреки че тези дейности не носят пряка полза за крайния резултат на фирмата.
4. Сътрудничество с конкуренти: Фирмите могат да си сътрудничат в научноизследователски и развойни проекти, да споделят информация или да работят заедно за справяне с общи предизвикателства, въпреки че това може да намали техните индивидуални печалби.
Теорията на Stigler за фирмата предполага, че има ситуации, в които фирмите могат да се държат по начин, който не са оптимални за себе си, а по-скоро в полза на другите. Това може да включва неща като свръхинвестиране в научноизследователска и развойна дейност, предоставяне на безплатни услуги или продукти или участие във филантропия. Теорията оспорва традиционния възглед за икономическата рационалност, който приема, че индивидите и фирмите винаги действат в собствения си интерес.
Това ми харесва
Това не ми харесва
Съобщете за грешка в съдържанието
Сподели
