Разкриване на изгубените учения на Исус: Хиподиатесарон

Хиподиатесарон (на гръцки: ὑποδιατεσσάρων, „под-евангелия“) е термин, използван в ранната християнска литература за обозначаване на думите и ученията на Исус, които не са включени в четирите евангелия. Терминът е използван за първи път от Ориген от Александрия през 3-ти век сл. н. е.

На хиподиатесарон се гледа като на колекция от материали, които се смятат за по-малко важни от евангелските разкази, но все пак съдържат ценни учения и прозрения за живота и служението на Исус. Някои от тези поговорки и учения вероятно са били предавани чрез устна традиция, преди да бъдат записани в различни християнски текстове.

Концепцията за хиподиатесарон е важна за разбирането на развитието на Новия завет и ранната християнска традиция. Той подчертава факта, че е имало богато разнообразие от материали, свързани с Исус и неговите последователи, голяма част от които не са попаднали в окончателните евангелски разкази. Този материал е изгубен с времето, но продължава да се изучава от учените днес като прозорец към раннохристиянския свят.