Силата на паралепсиса: как изоставянето на нещата може да създаде въздействащо писане

Паралепсис (на гръцки: παράλεψις, „оставяне настрана“) е реторично средство, при което говорещият или писателят умишлено пропуска или пропуска нещо, което се очаква да бъде включено. Това може да създаде ефект на изненада или подчертаване, като привлече вниманието към това, което не се казва.

В литературата и поезията паралепсията често се използва за създаване на ирония, хумор или за подкопаване на очакванията. Например, ако се очаква герой да каже нещо важно, но вместо това избере да мълчи, това може да е форма на паралепсия. По същия начин, ако писател описва сцена, без да споменава нещо, което обикновено се счита за решаващо, това също може да бъде форма на паралепсис.

Терминът "паралепсис" идва от гръцките думи "пара", което означава "до" или "отвъд", и "lepsis", което означава "вземане". За първи път е използван от древногръцкия философ Аристотел, за да опише реторичен прием, в който говорещият умишлено пропуска нещо, което се очаква да бъде включено.