Често срещани заблуди в аргументацията: разбиране и избягване на подвеждащи разсъждения

Дайте примери.
Заблуда е неправилен или подвеждащ аргумент, често базиран на грешни разсъждения или неверни предпоставки. Ето някои често срещани примери за заблуди:
1. Ad hominem атака : критикуване на лицето, което прави аргумента, вместо да се обръща към самия аргумент.
Пример: „Ти си просто глупав идиот, така че идеята ти е грешна.”
2. Аргумент на сламен човек: погрешно представяне или преувеличаване на аргумента на опонента, за да се улесни атаката.
Пример: „Опонентът ми иска да легализира наркотиците и да остави децата да вилнеят по улиците.”
3. Фалшива дилема: представяне само на две възможности, сякаш те са единствените възможности, когато може да има други алтернативи.
Пример: „Или си с нас, или си против нас.”
4. Заблуда за хлъзгав наклон: предполага се, че едно събитие неизбежно ще доведе до поредица от негативни събития, без да се предоставят доказателства.
Пример: "Ако позволим гей бракове, следващото ще позволим скотоложство и полигамия."
5. Обжалване пред авторитет: използване на мнението на авторитетна фигура в подкрепа на аргумент, без да се предоставят действителни доказателства.
Пример: „Моят лекар казва, че ваксините са опасни, така че трябва да са опасни.”
6. Прибързано обобщение: правене на заключение въз основа на недостатъчни или пристрастни доказателства.
Пример: „Срещнах един груб човек от тази страна, така че всички хора от тази страна са груби.”
7. Кръгово разсъждение: използване на един и същи аргумент, за да се докаже, създаване на кръгова логика.
Пример: „Бог съществува, защото Библията казва така, а Библията е вярна, защото е Божието слово.”
8. Фалшива причина: приемане, че едно събитие е причинило друго, без да се предоставят достатъчно доказателства.
Пример: "Моят отбор загуби играта, защото обух грешните чорапи."
9. Поставяне на въпроса: приемане на истинността на аргументираното заключение, вместо доказване.
Пример: „Трябва да увеличим военните разходи, за да запазим нашата страна в безопасност, защото националната сигурност е от първостепенно значение.”
10. Обръщение към емоциите: използване на емоции за убеждаване, вместо за предоставяне на логически разсъждения.
Пример: "Помислете за децата!" да подкрепят дадена политика, без да отчитат действителните й ефекти.