Якобитското движение: исторически преглед

Якобитизмът е политическо движение в Шотландия и Англия, което подкрепя възстановяването на династията Стюарт на британския трон. Движението взе името си от крал Джеймс II, който беше свален през 1688 г. и заменен от Уилям III и Мери II. Якобитите се стремят да възстановят Стюартите на власт и да отменят Славната революция, която е установила протестантството като официална религия на Англия и Шотландия.

Якобитското движение има своите корени в политическите и религиозни напрежения от края на 17 век. Крал Джеймс II, католик, се сблъсква с опозицията от страна на английския парламент и протестантската върхушка през цялото време на управлението си. Когато той беше свален от власт в Славната революция, много католици и епископали в Шотландия и Англия го видяха като мъченик и се обединиха за неговата кауза.

Якобитските въстания от 1715 и 1745 г. бяха най-значимите опити за възстановяване на Стюартите на власт. Първото въстание, водено от Джон Ърскин, граф на Мар, е победено в битката при Шерифмуир през 1715 г. Второто въстание, водено от Чарлз Едуард Стюарт, известен като Бони Принц Чарли, е по-успешно, като якобитите превземат Единбург и печелят няколко битки, преди да бъдат победени в битката при Кулоден през 1746 г.

Въпреки военните си успехи, якобитите в крайна сметка не успяват да постигнат целите си. Законът за забраната, приет през 1746 г., забранява подкрепата на каузата на Стюарт и много якобити са принудени да излязат в изгнание или екзекутирани за участието си. Движението запада в края на 18 век, въпреки че някои якобитски симпатии продължават да съществуват в Шотландия до 19 век.

Днес якобитството се помни предимно като исторически феномен, като много места и забележителности, свързани с движението, са запазени като културно наследство. Якобитските въстания често се романтизират в популярната култура, особено в шотландската литература и музика, където се описват като героична борба за независимост и религиозна свобода.